Преди няколко години осъзнах болезнено, че човек учи по два начина – или от грешките на другите
или от собствените си грешки.
При мен се случи по втория начин.
Бях в Германия смачкан от развоя на събитията…Имах проблеми и в личния живот и в работата.
На работното място предимно бяха чужденци и бежанци.
Тук там се чуваш немска реч, за да ми напомни, че живея в Германия. Шефът беше кюрд, работниците главно от арабски, турски, кюрдски произход, както и имаше няколко роми… Повечето знаеха развален немски, но езикът който се чуваше основно беше турски и кюрдски… Изолираха ме и се държаха пренебрежително, защото не изповядвах тяхната религия, обичаи, език.
Начинът, по който ни говореше шефът беше с нежността на току-що наточен самурайски меч… За него просто бяхме роби, неструващи цената на куршума, с който да ги застреля…
Към тази мечтана, творческо-приятелска атмосфера като прибавя и отговорността ми да обучавам новите работници и да контролирам работа на “любящите“ ми колеги вече ставаше прекалено тежко.
Детайлите на “Ауди“, “Бентли“, “Волво“ и “Ламборгини“, с които бях ангажиран ме довършваха.
Да контролираш качеството им и да отговаряш за евентуален проблем, който може да възникне се оказа стрес от друго измерение…Напрежението беше смазващо…
Там думата грешка не съществуваше. Никой нямаше право да греши. Страхът, че може да сгрешиш беше по-голям от всичко друго.
За капак на всичко се развеждах след тримесечен брак и поради кошмарния развой на събитията бях останал на улицата три дни, докато не се настаних в приют за бездомници…
И не на последно място по важност трябваше да връщам и сватбения заем, който бях взел…
От една гледна точка беше трагично, от друга комично…
Как е възможно човек да вземе заем, за да си направи сватбата и още преди да го е върнал да търси друг заем за бракоразводни адвокати…
Това се случи 2013 година, когато попаднах в сценарий, достоен за холивудски филм… Заради измамни показания се борих за живота си, името си, жилището си и всичко друго, което ми беше отнето…
Като нещо, което стягаше още повече примката на врата ми, беше и глоба от немския съд за 250 000 € … Не можех да повярвам как е възможно човек да бъде осъден за каквото и да е, без да е изслушван и попитан дали всичко това, в което го обвиняват, е вярно или не, как се е случило…
Не, просто се дават показания срещу теб и съдът ти изпраща по пощата присъдата ти…!
Първо те осъждат и после евентуално те питат – Вярно ли е?
Направо като в уестърните – първо стрелят и после питат кой е… Наистина нелепо!
Всичко идваше от хитро замислена измама от бившата ми жена, чрез която бях обвинен в какви ли не престъпления с цел отмъщение, основано на религиозни догми…
И благодарение на моята наивност, чрез измамата и се намирах в най-тежката ситуация в моя живот. Изгубих толкова много… Бях обвинен в какво ли не и докато се усетя, се намирах в приют за бездомници в Германия.
Въпросът който преобърна всичко
След категоричният “успех“, който пожънах с живота си реших, че ми трябва промяна…!
Започнах да си задавам въпроси – защо това се случи на мен?
Как това се случи с мен? Кой е виновен?
Докато накрая се запитах:
Кой е човекът, който винаги е имал избор какво решение да вземе още преди бедата да се е случила?
Беше тежко, да си отговоря, че това съм аз. Но, това беше нужният въпрос, който да ме накара да престана да търся оправдания и вместо това да погледна изцяло в себе си.
Голямото откритие
Бях на 24 години и още не бях прочел една книга през живота си освен “Ян Бибиян“.
След като толкова години се подигравах и чудех, как толкова много хора си губят времето и дават пари за някакви книги най-накрая и аз реших да проверя какво толкова намират в тях…
Шок!
Бях в страшен шок!
Да можеш да четеш мислите на велики хора, да можеш да надникнеш в ума им, шансът да можеш да се учиш от най-добрите – та това е уникално!
Първата ми книга беше “Защо си глупав, болен и беден“ на Ранди Гейдж! Тя беше като ключът за оковите на глупавото ми мислене…
И за голяма изненада четенето ми се услади, започнах да посещавам онлайн и офлайн курсове, семинари, обучения… Изключително много ме влечеше психологията…Имах такъв хищнически глад да се усъвършенствам…
Да наваксам изпуснатото през всички тези години… Усещах колко съм изпуснал, като почти никога не учих в училище… Колко съм изпуснал, че никога почти не учих и в колежа, и в университета … Че университетът не трябваше да бъде мястото, където си доспивах след вечерите в дискотеките с колегите…
Затова и не спирах да уча, да инвестирам в себе си всяка възможна секунда!
Беше невероятно как в най-тежкия прериод в живота ми се случи най-хубавото!
Само за няколко месеца започнах да разрешавам един по един на проблемите си.
И тогава осъзнах най-важното нещо в живота си. Аз не бях някакъв си продукт на обстоятелствата, а бях продукт на собствените си избори.
Да приемеш, че имаш вина означава, че ти носиш отговорността.А когато носиш отговорността вече имаш и силата да решиш какво да правиш с нея. А когато имаш силата в теб ти можеш да управляваш живота си!
Когато кажеш, че другите са виновни, сваляш отговорността от себе си, но се отказваш и от собствената си сила.
Когато казвах, че не нося отговорност за нещата, които ми се случват давах команди на мозъка да не се напъва да търси решение, защото така или иначе нещата не зависят от мен. И вече сам си отнемах силата да мога да мисля и да намеря решения.
След като осъзнах, че отговорността е моя да съм в това положение, а не на другите поех контрол над себе си.
Казах си, че щом аз със собствени сили и глупост съм стигнал до дъното значи мога и със собствени сили да излезна от него! Вече нямаше нужда да очаквам от някой помощ или да чакам чудо да се случи. Всичко необходимо, за да излезна от тази ситуация бе в самия мен и това беше чудесно!
Промяната
След дълга битка правосъдието възтържествува, съдът се произнесе в моя полза и всичко срещу мен бе премахнато.
Невъзможното за много хора стана възможно!
Първо излезнах от онази дупка, в която живеех.
След това си възвърнах всичко, което бях изгубил. Скоро напуснах “мечтаната“, “сигурна“ и високоплатена работа. И се отдадох на себе си.
Благодарение на непрестанното учене по всякакви възможни начини непрекъснато се усъвършенствах това и доведе до моето развитие.
Беше ми изключително трудно в началото, защото през всичките тези години на лентяйстване, пълно отдаване на айляка не бях изградил никакви полезни навици… Не знаех откъде да започна, какво да уча, откъде да уча, как да уча…
Тогава прочетох и откровението на Арнолд Шварценегер, как се е справил с трудностите, които е имал и това ме нахъса до неузнаваемост.
Понеже голямото му слабо място са били прасците – той ги е тренирал по тотално ненормален, нечовешки начин, само и само да започнат да растат… Беше написал:
“Трябваше да тренирам прасците си по коренно различен начин и да ги лиша от всякакъв шанс да не растат“!
Не е ли вдъхновяващо?!!
Аз направих същото! Трябваше да уча по коренно различен начин и да лиша себе си от всякакъв шанс, да не израстна…
Дилемата между две мечти
Скоро обаче дойде и дилемата между две мечти! Старата ми “най-възвишена“ мечта беше да си взема BMW 530 d , а новата – да бъда най-добрата версия на себе си!
Но за какво ми беше бърза кола, след като мозъкът ми се движеше като охлюв инвалид?
Разбира се избрах истинската сигурност – да ги вложа в мен. За мен вече няма нищо по-сигурно от това цялото ми богатство да е в главата ми. И не само това. В един момент осъзнах, че дори нямам толкова нужда и от тогавашната ми кола.Имах нужда от революция на ума! Затова и я продадох, за да мога да си позволя да имам шанса да се уча от най-добрите!
Естествено получих жестока критика от старата ми среда как съм направил пълна тъпотия и че супер много съм се прецакал – да си давам парите за глупости (всички видове обучения)…
Този опит да ме разклатят обаче ми оказа влияние, колкото лек ветрец може да разклати Стара планина.
Продължавах да следвам непоклатимо моя нов път!
Исках да ставам все по-добър и по-добър, завърших НЛП и учих онлайн една година при Итало Чило
(Italo Cillo) – един от най-уважаваните експерти в Италия за маркетинг и личностно развитие. Не щадях време и средства – след огромното разочарование исках пълна промяна и нов живот..
Растежът
Усещах как мисленето ми се обогатява, как комуникацията ми с хората се подобрява. Годините, които избрах да прекарам в самоусъвършенстване даваха своя резултат. Все повече хора започнаха да ми казват, че разговорите с мен ги мотивират да действат, да искат нещо повече за себе си и от живота.
Беше ми лесно да ги разбирам, защо според тях живота е скапан, а те са супер готини хора и винаги за всичко някой друг им беше виновен.Не ги съдех. Разбирах ги. Та нали аз самият бях минавал по този път.
Изведнъж започнах да осъзнавам, че имам опита, силата и знанията да им помогна! Щом съм бил като тях и сам съм избрал пътя на промяната и вече съм друг човек, мога да помагам, мотивирам и давам умения на все повече хора да живеят както мечтаят.
Това е най-възнаграждаващата работа в живота – да видиш как те проглеждат и осъзнават, че собствените им мисли са били затвор за техния успех. Същите тези мисли, които преди блокираха и мен …
Това е едно от нещата, които най-дълбоко са ме удовлетворявали! Вече знаех, че мога да да играя важна и положителна роля не само в моя живот, а и в живота на всички тези, които търсеха промяната.
И защо ти разказвам толкова личната ми история?
Защото искам да разбереш, че Пълната Промяна не е само тв шоу или недостижим блян, а реалност, през която всеки един човек може да има, както имам и аз, стига само истински да я желае.
Стига само да си позволи да мечтае за нея.
За мен беше изненадващо, когато започнаха да искат да ми плащат и аз отхвърлях, но продължавах с консултациите, докато един ден един приятел не дойде при мен…
Тогава той ме попита:
– “Защо да губиш дори и тези няколко часа време, които отделяш за търговия в интернет, след като можеш да влагаш тази енергия за нещо много по-стойностно? Като в повече срещи с хора, създаване на събития посветени на намиране на решения за пречките, които ги възпират да са това, което мечтаят да бъдат. Събития за това, как невъзможното става възможно – както беше твоята ситуация в съда… Събития за това, че всеки може и заслужава да е щастлив!“
Това предизвика дълбок размисъл в мен и даде още едно ново начало – не само за мен, а и за хората, на които можех да помогна.
Да помагам на различни хора започна да се превръща в моя мисия.
И така накратко не потърсих повече мечтаната и сигурна работа в Германия, а най-после се оттадох на нещо, което ми даваше радост и цялостно удовлетворение.
Мисля, че след всичко това, което ми се случи, освен че осъзнах колко много повече мога, отколкото някога съм мислил – това ще помогне чрез моята история и други хора да се замислят всъщност колко могъща сила има в нас самите и колко много можем да постигнем!
Ралф Уолдо Емерсън го е казал така:
‘‘Това което се крие пред нас, това което се крие зад нас, не е нищо сравнение с това, какво се крие вътре в нас.‘‘
Вярвам че всеки може, стига да повярва, че може!
И Най-Хубавата Новина!
Всичко може да се създава, учи и развива!
Щом аз успях, значи можеш и ти, човекът, който чете тези редове в момента.
Позволи ми да покажа как го направих!
Позволи на себе си да си личността, която мечтаеш да бъдеш!
Позволи на себе си да бъдеш истински свободен!
Боби
Сайт : bobihristov.com
Фейсбук страница : https://www.facebook.com/BobiHristovOfficial/