Вероятно вече знаеш, че в доста случай евтиното се оказва скъпо, че проблем, който изглежда лесен за разрешаване се оказва по-труден отколкото сме предполагали…
Случвало ти се е, нали?
Мислел ли си колко от наглед по-лесните избори, които си вземал и кратките пътища по които си поемал са ти дали наистина това, което искаш.
Ако имаше начин да предвиждаш крайния резултат, ако избереш този или онзи път ще поискаш да го научиш, нали?
Лично за мен , още в началото си признавам, че преди винаги правех по-лесния избор във всички сфери, които разглеждам.
И с всичко по-долу написано е с цел да сравниш и получиш реална представа дали това, което искаш е равно на това, което правиш.
И ако не е, както беше при мен – можеш да го промениш.
Но най-важното е първо да осъзнаеш дали пътя, по който поемаш те води до мястото, където искаш да бъдеш.
И така, накратко – запитвал ли си се кой е пътя по който поемаш – късия или дългия?
Кой от двата избираш по-често и защо?
Дали го правиш съзнателно или несъзнателно?
Какво ти носи прекият път в началото и какво ти носи в края?
Какво то носи дългият път в началото и какво ти носи в края?
Върху тези толкова важни въпроси и отговори за нашия живот е посветена тази статия.
И най-важното – как да вземем правилното решение, правилният път.
Като за начало само си спомни онзи случай в който си избрал да минеш по краткия път с цел да спестиш няколко километра…
И докато минаваш по съкратения маршрут всъщност се оказва следното – че тестваш колата си колко е здрава!
Караш на зиг-заг заобикаляйки дупките все едно си на сафари, едновременно с това се надяваш да не ти изпопадат пломбите от друсането и има реална опасност от подскачането ти да пробиеш тавана си с глава и да заприличаш на перископ на подводница…
И какво си казваме тогава повечето хора?
Оо ,не, не , не! Повече няма да избирам по-прекият път…
А по-страшното е дали не избираме ”по-лесният” начин и в други сфери на живота ни…
Хмм…?!
Да, отговорът може да се окаже, че не е нито много лесен, нито много приятен. За да придобием по-добра представа я да погледнем всъщност още от самото начало. Какво правихме повечето в училище…
Лесният път в училище
При масата ученици и при мен и нещата изглеждаха по този начин.. Спомням си за лесните пътища, които поемахме като ученици. Хах, беше по-лесно да не си учим уроците и да предпочетем да излезнем с приятели …
Да се шлияем, да играем… После се прибирахме късно, бяхме изморени да учим и избирахме отново лесния път – или да отложим ученето за още по-късно или да отложим ученето за рано сутринта преди училище…
Естествено след като звъннеше алармата не настъпваше голямо удивление…
Поне аз в почти всички случаи я спирах и си казвах, че ще уча по време на междучасията, другите часове… Отлагането и търсенето на по-лесното нямаше край…
И по време на контролната и потейки се над празният бял лист си казвах, че повече няма да правя така… Следващият път ще си науча уроците …
Попреписвах я от някой съученик или от пищова ми и в повечето случаи двойката ми се разминаваше.
И естествено на нас мнозинството по-лесно ни беше да кажем на малкото ни съученици, които бяха направили по-трудното – бяха проявили дисциплина да учат, ние ги наричахме зубари, задръстеняци и т.н… Познато ли ти е вече…?
И разбира се може да кажем – бяхме малки, не разбирахме, какво е грешно и какво не…
Не е много типично разбира се за едно дете да си зададе въпроса – какво губи, като не учи…
Бяхме деца и не сме го осъзнавали – добре, а дали не го правим и вече като пораснали?
И затова нека да видим задавахме ли си този въпрос тогава като студенти? 🙂
Нека погледнем какво правим повечето или правихме в университета.
По-лесният път като студенти
В университета беше по същият начин. По-лекият път беше ходим с колеги и колежки по кафетата през деня, по барове и дискотеки вечерта, а на сутринта, доспивахме по време на лекции…
Интересно как с колегите ми нито един път през това време не се замислихме какво губим, докато избираме този сладък вариант. След всеки взет изпит (предимно с пищов или преписване) бяхме много доволни от себе си.
Да кажеш, че си взел изпита без да отвориш учебника си беше голяма работа.
А да кажеш, че си взел изпита без дори да знаеш по какво ти е бил – ехее, това е вече висш пилотаж достоен за уважение…
Мислехме си, че сме излъгали професора, родители ни и т.н. сме направили голямо постижение, но всъщност не знаехме, че лъжем най-много себе си…
Нямаше такава сила, която да ни накара да се замислим колко губим като правим този избор.
Все пак така не беше при всички – само при масата, а аз бях в центъра и…
И за да стане още по-интересно нека се гмурнем в интимните взаимоотношения и да разгледаме какви са вариантите за по-лесен и по-труден избор.
По- лесният път във интимните взаимоотношения
Забелязъл ли си ,че има хора, които не са с човека, с който наистина са искали и който винаги са мечтали да имат.
Не става дума за тези, които може би са били принудени по някакъв начин от определени събития, обстоятелства…
Или тези, които са имали такъв етап от живота си, че се задоволяват и на по-малко от това, което искат, което заслужават… Да го наречем, че са били като в ”пустинен етап” – били са като в пустиня, лишени от почти всичко, свалилили са си летвата толкова ниско, че дори и на най-малкото нещо, различно от предишното ще са доволни…
Говоря за другите, които имат цялото изобилие пред себе си и въпреки това вземат решението да си ”улеснят ” живота…
И когато ги питаш търсил ли си човека с когото наистина искаш да бъдеш – те ще отговорят – да разбира се!
А тогава защо си с нея/него?
И в процеса на разговор се стига дотам да каже тя или той ,че му е било по-лесно, да вложи по-малко усилия за да бъде с нея… И ”странно” защо нещата не вървят много добре между тях…
Други пък, които са свободни и казват, че търсят специалният човек, който да им пасне какво правят , когато се озове един такъв пред тях?
Те пък не предприемат нужните действия за да го имат.
Хм, интересно ,нали... Как се случва това нещо?
Виждаш човек, който ти харесва, усещаш, че с него може наистина нещата да за различни и в същото време започваш да се самосаботираш:
– Ами точно сега не съм облечен подходящо, тя е прекалено красива- не съм подходящ за нея… Прическата ми е смотана, не са ми лъснати обувките, имам пъпка еди къде си, не съм в добра форма, нямам време и какви ли не още спасителни оправдания
И за да се улесним в крайна сметка се отказваме.
Мозъкът- най-голямата ни сила в този момент, в който спрем да контролираме как да мисли и в каква посока – той се обръща срещу самите нас и става най-големия ни враг.
Изстрелва множество оправдания едно след друго толкова бързо, все едно са изстреляни куршуми от картечница…
И всички знаем какво се случва, след като се саморазстреляме с оправдания…
С други думи – решаваме да си улесним малко живота, като изберем по-лесния начин. Не ни е приятно да се ”мъчим” да мислим, да търсим най-доброто дълготрайно решение за нас …
А работата е там ,че ”мъчение ” винаги ще има – въпросът е дали ще е само в началото докато изберем най-правилното за нас или ще изберем най-лесното за момента и оттам нататък постоянно ще се мъчим.
Добре го е казал Хенри Форд :
”Мисленето е най-трудната работа, която съществува, вероятно това е причината толкова малко хора да се залавят с нея”
И какво се получава реално в тези ситуации – решаваме да си улесним малко живота, като изберем човек, който не ни е най-по сърце, но става, не е толкова зле. На някакво ниво връзката ни задоволява…
Това малко прилича да знаем с какво искаме да се храним, за да е хубаво и полезно за нас, но да се тъпчем с боклуци и да си казваме:
Е да, не ядох каквото трябваше, но все пак се заситих …
И не е ли време да се замислим за какво живеем? Да сме просто сити като непретенциозни крокодили ли?!
Или да си вземем разкошното безгранично удоволствие от това, да си с любимия човек и всеки ден да се очудваш как е възможно да може все да те прави по-щастлив/а и по щастлив/а
(Като преди това си положил нужните усилия затова)
И нека разгледаме една легенда за един друг пряк път –
Прекият път в МЛМ
Има ли такъв?
Винаги има преки пътища за всичко, но е важно да видим до къде наистина водят.
Трудно е да забравя моя ”по-лесен” път в мрежовия маркетинг. Бях толкова ентусиазиран в началото и започнах без почти никакво обучение (такива и липсваха) и какво се случи с мен тогава… Какво се случи с моята структора?
Започнаха хората ми да отпадат, като презрели круши от дърво… Аз самият въпреки голямото желание се отказах… Без подходящо обучение в МЛМ е все едно да тръгнеш да караш кола без да си минал никаква теория. Никакво обучение… Да не познаваш пътните знаци и всичко останало и да си казваш :
– Да ,така е, но с практика ще се науча.
И да, има вероятност да стане, но през колко катастрофи трябва преминеш и да имаш късмета да оцелееш , за да натрупаш умението да караш. И след това мислиш ли наистина, че ще имаш същото желание да го правиш – едва ли.
Да не познаваш хората, да не познаваш какво ги кара да действат, какво ги спира да действат, какво ги плаши, блокира… да не познаваш начина им на мислене и много други неща ( за които ще учим) е все едно да не познаваш пътните знаци.
И когато на всички хора, навсякъде разказваш за възможността, която дава твоята фирма по един и същ начин – е все едно на всички пътни знаци да преминаваш с предимство… Да, знаеш рано или късно какво ще стане… Както има различни знаци , така има и различни хора и с тях се подхожда по различен начин.
Има една история, която беше много поучителна за мен.
Ставаше въпрос за войната между мексиканците и американците. Мексиканците не били въобще добре обучени и нямали хубави оръжия, но пък за сметка на това по-многобройни и супер мотивирани да победят.
Американците били изключително добре подготвени, с много добри оръжия и много по-малка численост…
Какво се случило? Въпреки многобройната численост на мексиканците, те били разгромени от американците!
Защо? Защото няма как да излезеш със прашка срещу хора с пушки и да се надяваш, че ще ги победиш…
Затова материалите, които ще имаш в последствие от нас ще ти дадат стабилна основа, посока, знание, което ще ти дава сигурност и увереност да вървиш напред и да постигаш това, което искаш… Ще имаш не само мотивация, а мощни оръжия и умения.
Защото когато преди в моята компания ме помпеха само с мотивация няколко дни бях добре и след откази, неуспехи отново имах нужда от мотивация. Но за съжаление късно разбрах, че само тя не стигаше. Трябват и умения.
Иначе нещата стават мнооого баавно и мноого мъчително, ако въобще се получат.
Може да си супер мотивиран да излезеш срещу Майк Тайсън и да искаш да го смажеш…
Но на ринга , докато те блъска повече и от сватбарски тъпан ще осъзнаеш, че нещо ти липсва…
И разбира се за всичко това има решения… Решения, за които ще говорим в нашите материали.
Може да си супер мотивиран да направиш едно маратонско бягане от 49км, но само желанието няма да ти свърши работата. Така и е в МЛМ…
Мотивацията е фундаментална част от успеха, но не се ли комбинира със знание и способност в повечето пъти не стига.
В същото време тя е изключително важна, ключова, защото те стимилира да направиш всичко необходимо за да успееш…Да изтърпиш всички лишения и трудности, които са част от пътя на успеха…
Тя е като ключът за колата – за да направиш каквото и да е с колата първо трябва да е запалиш, запалването става само с ключа, а ключът за всичко е мотивацията.
И да преминем към нещото, което е неизбежно и сме принудени регулярно да се справяме и с него:
По-лесният път в конфликтите
Само си припомни като се скарахте скарал с твой приятел, гадже или роднина. Колко по-лесно беше да чакаш той да дойде и да се опита да изглади нещата.
Колко по-лесно беше да му се разсърдиш и да чакаш той първи да те потърси… И да стоиш в онази изнервяща ситуация , в която чакаш да те потърсят, в същото време се запитваш – дали да не направя накрая аз първа крачка. Дали и аз нямам някаква вина…
Но егото веднага се включва и сякаш ти казва колко си велик и теб трябва първи да потърсят…
Проблемът идва от това, че най-вероятно и другият човек мисли така…
И другият е с его…
И сами си усложняваме нещата…
Отново тук в тази ситуация изпъква как , ако направим привидно по-лесното -да бездействаме и останем в зоната си на комфорт, всъщност резултатът в дългосрочен план е разрушаване на комфорта ни…
И нека стане още по-забавно като видим дали се улесняваме, когато стане дума за нашето хранене…
По-лесният избор с храната
Само си представи колко хора се тъпчат с онези мазни баници/закуски , увити в луксозна амбалажна хартия, напояваща се от евтиното олио, което се стича от тази здравословна прелест, която ще подарят на своя организъм…
(Вероятно изразяване на благодарност за добре свършената работа)
Разбира се, че искаме да се чувстваме по-енергични, да ни е леко и да изглеждаме супер, но избираме най-лесния вариант за хранене и фактически действаме в разрез с желанието ни.
Разбира се има и много други примери, как и с какво да се храним повече и по-малко, в които няма да се впускам.
Тук фокусът е върху това, че във всяка ситуация, дали сега или по-късно ще осъзнаеш,че човек избира постоянно един от двата пътя.
До какво ни води лесното
И докато ние сме полу заситени от успех, от връзки, от храна, от живота като цяло – няма как наистина да сме удовлетворени, когато не сме удовлетворени ние не сме щастливи! А щом този път няма да ни направи щастливи, защо изобщо да го поемаме?!
Майната му на лесният път щом е сигурният начин да бъдем нещастни.
ЗАЩО ПОЕМАМЕ ПО – ЛЕСНИЯ ПЪТ?
Когато например се стараем да спазваме някакъв режим, диета и вече след няколко дни ние си казваме:
Ще си взема само малко, само веднъж… Знаем, че не бива, но въпреки това го правим. И естествено лъжем себе си, казваме си, че ще се справим. Кво толкова, няма да е фатално, да си хапна малко сладко…
И настъпва надценяването ни… Мислим, че можем да спрем когато пожелаем и това ни успокоява…
Но разбира се ти се сещаш за тези моменти, в които си си казвал още малко и спирам или само още веднъж.. Но ”още веднъж” се повтаря още веднъж и още веднъж…
И разбира се – любимата ми фраза:
Айде сега, един път се живее…
Ами именно заради това! Защо да избирам краткотрайното щастие за сметка на дълготрайното?!
Поемаме по-лесния път , защото виждаме само хубавата страна на нещата.
Например наркозависимите – те не си представят последствията от взимането на дрога, а си представят удоволствието, което ще изпитат.
Не се замислят много много, че ще започнат да се пристрастяват и това постепенно ще ги убие…Животът им ще започне да се съсипва, ще започнат крадат от магазини, от семейство от приятели, буквално ще разрушат здравето си и изобщо целият провал…
И не бих пропуснал подценяването на ситуацията
Ние на моменти е виждаме като малък безобиден връх на айсберг и подхождаме като капитана на Титаник – подценяваме ситуацията.
Когато преди се тъпчех непрестанно аз не гледах в дългосрочен план на нещата… Ядох сладко и се си казвах. – Какво толкова – малко сладко няма да ми навреди и продължавах да се наслаждавам на кратките мигове удоволствие. Да, няколко минути бяха супер, а после – като се погледнех в огледалото, какво беше чувството…
КАК ДА ВЗЕМЕМ ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ
И най-важното, какво да мислим, за да вземем правилното решение
За щастие ние имаме умението мислено да накланяме везните на добрите и лошите решения.
Когато примерно ти е скучно, криво, нещо ти е притеснено и си кажеш:
-Оо, напрегнат съм, имах тежък ден и ако хапна малко шоколад ще се почувствам по-добре.
Това предвещава поемане към лесния път… Но, ако се замислиш, че след едно парче следва и още едно и още едно, и още едно и станат няколко шоколада, марципана и какво ли още не…
И усетиш как се подуваш, става ти тежко, дрехите леко започват да ти стягат, поглеждаш се в огледалото и то не може да те обхване, това което виждаш изобщо не ти харесва, започва пак да те е срам, какво ще мислят хората за теб, какво ще говорят за теб – това вече ти помогне да видиш ситуацията и от друг ъгъл.
Като си представиш как вечерите ти минават самотно, депресиран си и си казваш колко е скапан животът, ядосваш се , че си се тъпкал така преди… И сега трябва отново да спазваш диета и да отслабваш, после пак се повтаря същото… И вече като се питаш тогава:
-Да, хапна ли това сладко? 🙂
Отговорът най-вероятно ще бъде различен, ако си отговориш:
Да, с него ще се почувствам по-добре за малко.
И като го сравниш с:
А това как ще ме накара да се чувствам за дълъг период от време? Ок, 10 минути ще се чувствам добре, а после? Следващите часове, дни, месеци и години…
Проблемът идва, от неправилните въпроси. След като си зададем неправилни въпроси няма как да очакваме правилен отговор
Въпросът е какъв ще е крайният резултат, а не моментния.
Можеш да си го представиш като един филм. В началото на филма, когато избираш лесния път ти е приятно и леко, чувстваш се добре. Но не спираш до там, а продължаваш да си представяш филма в твоето съзнание.
И ще започнеш да виждаш как нещата започват да се влошават… Как Лесният път се оказва един капан за теб, как мечтите ти се сгромолясват, горчиво страдаш и се молиш да върнеш времето назад ….
Едва когато видиш целия филм и почувстваш какво наистина става – тогава можеш да имаш силата да избереш ”по-трудния” път, който пък в последствие се оказва по-лесен.
А какво правят повечето хора – те виждат само едно розово начало и не си правят труда да гледат напред. И поради тази причина идват и ще идват все повече разочарования за тях.
И докато обмисляш казаното в тази статия малко по малко ще разбереш, че някои неща си ги знаел, но сега вече си ги видял от различен ъгъл… И това вече ще ти помага да можеш осъзнаваш по-добре случващото се и занапред да действаш по-добре.
И затова всъщност често ”по-лесният” не само се оказва, че е трудния, ами и когато тръгнем по него се излиза, че е невъзможно да стигнем дотам, където искаме.
Затова когато тръгваме към нашата цел или мечта е редно да се попитаме кой реално е пътя за там. И ако той е по-трудния , но ще ни даде всичкото това щастие, радост, уважение и удовлетворение, което желаем то тогава не си ли заслужава да го изберем?
